Култура, естетика, ценности
Секция „Култура, естетика, ценности“ към Институт по философия и социология – БАН, направление „Социална активност и светоглед“, е приемно звено на секция „Естетика“ и наследилата я във времето секция „Култура, ценности и морал“ в лицето на естетическия екип в нея.
Специализираният облик на секцията в сферата на естетиката, аксиологията и философия на културата се задава от теоретическия анализ – както в историко-философска, така и в систематична насока – на най-значимите концептуални метаморфози в модерната, постмодерната и съвременната естетически парадигми (естетизация, визуализация, виртуализация, политизиране), както и от анализа на проблемите на съвременната глобализирана култура (киберкултура, културата на изображението, културата на развлеченията, търговската художествена практика и т.н.).
Основните цели на изследователските ни проекти са насочени към изучаването на най-значимите философски проблеми на развитието на съвременната художествена култура и на човешкото възприятие, и приложението на естетическите теоретични конструкции като методическо ръководство – за практическо разбиране на значението на мястото и ролята на културата и изкуството за съхраняването на целостта и ценностите на човешката личност.
Основните области на специализиран опит на секцията са:
- Професионална област: Философия – Естетика
Проблемната ориентация на естетическите изследвания е съсредоточена върху аналитичното и критическо тълкуване на разнообразието от културни и естетически феномени, като най-важните особени белези и метаморфози в развитието на модерното и постмодерното изкуство, но и на самото човешко възприятие (гр. аἴσθησις), са изведени на преден план. Тези културни и естетически въпроси на съвременния свят съответстват не само на теоретичните предизвикателства в анализа на естетическия опит и дефиницията на естетиката като наука, художественото творчество, онтологичния статус на съвременното произведение на изкуството, на преобразуваните структури на естетическото възприятие в резултат от технологизацията на всекидневието, – но и на належащите социални потребности от разработването на адекватни критерии за оценка на художествената практика, методология на анализа на изкуствата, естетическите измерения на художествения вкус. Интегралният и интердисциплинарен характер на изследванията ни позволява да се комбинират теоретичните въпроси със социалната актуалност и значение.
Изследователските проекти на секцията в тази професионална област, както колективни, така и индивидуални, са посветени на по-общи и по-частни проблеми от спектъра на философия на изкуството, философия на естетическите ценности и философия на възприятието, които стоят в ядрото на съвременната културна и естетическа ситуация, и адресират техните мотиви, същност и възможни решения в рамките на българския научен контекст.
- Професионална област: Философия – Аксиология
Културата и изкуството са такива феномени на развитието на човека, които запечатват в света и в материята – в артефакти, исторически събития и обрати, в произведения на изкуството – етапите на развитие на неговото възприятие, съзнание, светогледни нагласи, духовност и душевност. Затова и философията на ценностите, или още аксиология, е неотменна основа на всички изследователски проекти на секцията, която прави възможна конвергенцията на естетиката и нейните главни предмети – изкуството и възприятието, с изследванията на останалите сфери на опита и културата – етика, религия и наука.
- Професионална област: Философия на културата
Тази професионална област е застъпена в рамките на проектите на изследователския екип като рефлексия и дълбочинен анализ на предпоставките, процесите и резултатите на културните феномени както в диахронен, така и в синхронен аспект. Логическата обвързаност на тази област със сферите на естетиката и аксиологията е продиктувана от факта, че културата е обективация на универсални и частни човешки ценности и световъзприятие – а в най-чиста и устояваща на времето форма тези ценности и светогледи са представени в произведенията на изкуството.
Състав:
Доц. д-р Силвия Борисова – ръководител на секцията
Д.ф.н. Иванка Стъпова – асоцииран член
Редовни докторанти:
Искра Василева – секретар
Постоянен семинар на Секция „Култура, естетика, ценности“ – сбирки:
13.11.2021 And the Alley She Whitewashed in Light Blue. Онлайн филмова прожекция с дискусия с режисьорката арх. Нили Португали (Израел)
28.10.2021 Пандемията като предизвикателство пред естетиката и изкуствата. Виртуална кръгла маса по колективен планов проект. Участници: проф. дфн Иванка Стъпова, доц. д-р Силвия Борисова, гл. ас. д-р Вяра Попова, гл. ас. д-р Галин Пенев, ас. д-р Ива Куюмджиева, д-р Никифор Аврамов, докт. Николина Делева
16.07.2021 Пандемията като възход на дигиталната култура (предизвикателства и възможности пред изкуствата). Лектор: гл. ас. д-р Ива Куюмджиева
01.12.2020 Антропологически и естетически аспекти в моделирането на творчески свят при Ел Греко. Гост-лектор: проф. д.изк.н. Спартак Паскалевски
14.11.2017 Ипостас и икона. Лектор: гл. ас. д-р Галин Пенев
01.04.2014 Систематични възможности на негативната естетика. Гост-лектор: д-р Силвия Борисова
Изследователски проекти:
- Опит за дълбинна онтология на твореца в изкуството
Индивидуален проект (визия)
Програма за подпомагане на млади учени и постдокторанти към МОН и БАН – сесия 2021 г.
Автор и ръководител: ас. д-р Никифор Аврамов
Научен консултант: доц. д-р Силвия Борисова
Срок на изпълнение: 01.07.–31.12.2021 г.
Проектът има за цел да представи основи за мисленето на изкуството посредством фундаменталното понятизиране на ролята на човека творец в него. Така проектът се явява като изследване в сферата на философията на изкуството, конкретно на онтологията на творчеството откъм систематичната естетика. Бидейки фундаментално, то е исторически разположено като съвременен опит за осмисляне на началата на изкуството и рефлектира един нов възможен прочит върху разкритите през древногръцката метафизика фундаменти на изкуството.
Всяко конкретно творчество е оживено, смислово зададено като творчество на определен дух, като последният е хомогенната, качествена съдържателност, чието присъствие обособява свързаността между творческите елементи в органичната единност на творческото събитие. В този смисъл и текстът представя понятие за органичност като категория на духовната съдържателност изобщо (вместо изключително на природата), тук и той се разклонява от традиционно разбраното разграничение между φύσις и τέχνη. През това понятийно разместване ролята на твореца се обособява вече не през това той да бъде причина sine qua non за творчеството, а спрямо неговата способност за проводимост, като особена форма на активна пасивност, разкриваща първообраза на твореца в шамана, оракула и т.н. Тази проводимост разбираме обичайно като в-дъхновение. Тук древногръцките πνεῦμα (дух) и θυμός (одухотвореността като характер) не загатват за общ етимологичен корен, но редица езици обвързват духа с индивидуалното състояние на одухотвореност през подобни връзки. Така представена, ролята на твореца осмисля понятието за τέχνη вътрешно-онтологично, но надхвърляйки индивидуалността на твореца. Така и самото изкуство на свой ред се разкрива теоретико-практически като духовно общение.
Публикации:
Аврамов, Н. 2021. Опит за дълбинна онтология на твореца в изкуството. (Първа част). // NotaBene. Бр. 54. http://notabene-bg.org/read.php?id=1228
Аврамов, Н. 2021. Опит за дълбинна онтология на твореца в изкуството. (Втора част). // NotaBene. Бр. 54. http://notabene-bg.org/read.php?id=1230
- Пандемията като предизвикателство пред естетиката и изкуствата
Колективен планов проект към ИФС – БАН
Ръководител: гл. ас. д-р Вяра Попова
Членове на екипа: проф. дфн Иванка Стъпова, гл. ас. д-р Силвия Борисова, гл. ас. д-р Галин Пенев, ас. д-р Ива Куюмджиева, д-р Никифор Аврамов, докт. Николина Делева
Срок на изпълнение: 20.10.2020 г. – 20.10.2021 г.
Проектът представлява едногодишно философско-естетическо изследване както с фундаментална, така и с приложна насоченост в различните си модули, целящо като конкретен резултат по извършената дейност изготвянето и подаването за публикация на 7 бр. статии и студии, а в по-общ план: професионалното рефлектиране и осмисляне на новосъздадената пандемична обстановка, подпомагащо овладяването и справянето с проблематичната ситуация както за хората на изкуствата, така и за гражданите.
Колективното изследване адресира предизвикателството на пандемията от COVID-19 в контекста на устояването, адаптацията и метаморфозите, които претърпяват естетическите и художествените ценности и практики в съвременното общество. Изготвени са седем интердисциплинарни научни и научнопопулярни статии и студии в областта на философия на изкуството, аксиологията, философската и културната антропология, културните и визуалните изследвания, културните политики, които следва да откроят разностранни оптики на наблюдение и анализ на предизвикателствата, поставени от настоящата пандемия пред човешкия ценностен компас по отношение на световъзприятието, мисловността и светогледа, творчеството и креативността в техните философско-естетически измерения.
Публикации:
Борисова, С. 2021. Философия на сетивното възприятие. (За живото присъствие и мистерията на света: уроци от няколко съвременни форми на изкуство във времената на социална изолация). // Петрова, Г., Станойевич, М., Борисова, С., Хаджиева, С., Вълчева, А. 2021. Сетивни и имерсивни практики в дигитален контекст. С. 28–33. https://issuu.com/innertheatercompany/docs/book_final
Делева, Н. 2021. Изкуство и пандемия – кризата като възможност. // NotaBene. Бр. 52. http://notabene-bg.org/read.php?id=1100
Куюмджиева, И. 2021. Пандемичната криза като предизвикателство пред модела за формиране и изследване на културните политики. // Политически хоризонти. Бр. 6. С. 97–116. https://polhorizons.files.wordpress.com/2021/12/d09fd0bed0bbd0b8d182d0b8d187d0b5d181d0bad0b8-d185d0bed180d0b8d0b7d0bed0bdd182d0b8-6-2021_full.pdf
Попова, В. 2021. Прилагайки лечебната и терапевтична сила на изкуството. (Първа част). // NotaBene. Бр. 54. http://notabene-bg.org/read.php?id=1241
Попова, В. 2021. Прилагайки лечебната и терапевтична сила на изкуството. (Втора част). // NotaBene. Бр. 54. http://notabene-bg.org/read.php?id=1242
Попова, В. 2021. Прилагайки лечебната и терапевтична сила на изкуството. (Трета част). // NotaBene. Бр. 54. http://notabene-bg.org/read.php?id=1243
- Естетика на тишината и мълчанието
Индивидуален проект №ДФНП-17-175/03.08.2017 г.
Програма за подпомагане на млади учени и докторанти при БАН – 2017 г.
Автор и ръководител: гл. ас. д-р Силвия Борисова
Научен консултант: проф. дфн Иванка Стъпова
Срок на изпълнение: 15.08.2017 – 14.02.2019 г.
Изследователският проект „Естетика на тишината и мълчанието“ има за цел да даде систематичен прочит на тишината и нейния субективен корелат – мълчанието, като културно-философски проблем в неговите философско-антропологични, екзистенциалистки и феноменологико-естетически измерения; което задава и съответните на тези сфери изследователски подходи, както и систематично-философска методика на изследването. Времеви фокус на анализа е модерността в нейните по-съвременни фази.
Изследването си поставя като задачи да даде отговор на следните въпроси: 1) как мълчанието и неизразимото се просмукват и удържат в съвременния културен дискурс, „колонизирал“ всички останали дискурси на западната модерност (Ватимо, Фуко); 2) как тишината и мълчанието биват експлицирани като контраст на културните феномени на езика, шума, визуалната и информационната преситеност, скоростта в съвременното изкуство; 3) как отстояват себе си като негативност и какви са в крайна сметка функциите на тази негативност по опазване на ценностната човешка оцялостеност и единност отвъд фрагментите живот в съвременната културна епоха на визуалното, информацията, скоростта и шума; 4) как естетиката на тишината и мълчанието е възможна като хомогенно изследователско поле през рефлексия върху изкуството и неговата съвременна фаза на развитие: по думите на Сюзан Зонтаг, „макар да не е вече изповед, изкуството повече от всякога е избавяне, упражнение в аскетизъм“; „новото“ и/или „езотеричното“ Мълчание е крайният другосветен жест на твореца“.
Работна хипотеза. Етимологическият произход на тишината и тайната е един – латинското tacitum; а едно от значенията на латинската дума silens е „посвещение в сакралното“, даване на обет за мълчание. В уклона на съвременното изкуство към минимализъм, абсурдизъм, себеотстраняване на твореца, пародия и ирония на съществуващия порядък – съответно към разширяване на териториите на тишината и мълчанието, било в „мълчалив или шумен стил“ (Зонтаг) – в това визионерство на художествеността, вече прозира тенденцията, че „от религията ще остане само естетиката“ (Уелбек): но именно негативната естетика, в която сетивното възприятие – удържайки паметта за телесното и материята – е изкачило стъпалата на рефлексивност до овладяване на стоицизма и ценностната пълнота и в която естетическият кръг се затваря с възможната, мислимата поне през изкуството синхронност на мисъл, движение и реалност (Витгенщайн), основа за едно осъзнато и оцялостено съществуване на човека.
Актуалността на темата се изразява в нишовата за философската естетика, но и за дискурсивно ориентираната западна философия на културата като цяло, рефлексия върху тишината и мълчанието като един принципно маргинализиран дискурс, изтласкан в сферата на чистата художественост и поетика (напр. в направленията на символизма, японизма, абсурдизма в литературата и живописта) и обичайно обвързван с източната естетика и философията на дзенбудизма.
Състояние на изследванията по темата: Съществуващите изследвания върху естетиката на тишината и мълчанието в западната философска естетика до момента се разполагат в не много на брой статии и студии (Сюзън Зонтаг, Ина Некрасова и др.), но няма монография по темата, която да консолидира и осмисли в цялост тези по същество екзистенциалистки, феноменологични и антропологически интерпретации. В този контекст, значимите монографии върху по-широката сфера на философия и антропология на тишината и мълчанието са две: „Светът на тишината“ от Макс Пикард, 1948 г., и „Очерци по антропология на мълчанието“ от А. Богданов, 1998 г. В този смисъл настоящият изследователски проект идва да запълни тази празнина във философско-естетическата рефлексия на изследваните феномени и да ги актуализира като значими категории в рамките на съвременната и негативната естетика.
Публикации:
Борисова, С. 2019. Естетика на тишината и мълчанието. ISBN 978-619-176-140-1. София: ИК Гутенберг. (232 страници).
Борисова, С. 2019. Реторика на тишината в изкуството на ХХ–ХХІ век. // Реторика и комуникации. ISSN 1314-4464. Бр. 39. http://rhetoric.bg/%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B8%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%85
Борисова, С. 2019. Корените на тишината и короната на мълчанието в градината на философската естетика. // NotaBene. ISSN 1313-7859. Бр. 43. http://notabene-bg.org/read.php?id=784
Борисова, С. 2018. „Тихата“ фантастика в Уелсовите разкази. (Послеслов). // Уелс, Х. Богът на динамото. (Избрани разкази). ISBN 9786191761043. София: ИК „Гутенберг“, с. 200–228.
Борисова, С. 2018. Възможни ли са тишината и мълчанието като естетически феномени? // Философски алтернативи. ISSN 0861–7899. Бр. 4, с. 88–98. http://philosophical-alternatives.com/wp-content/uploads/2018/10/MAKET-4-2018_88.pdf
- Ще спаси ли светът красотата?
Колективен планов проект към ИФС – БАН
Ръководител: проф. дфн Иванка Стъпова
Координатор; ръководител (09.–12.2019 г.): гл. ас. д-р Силвия Борисова
Членове на екипа: проф. дфн Нонка Богомилова, гл. ас. д-р Силвия Борисова, гл. ас. д-р Андрей Лешков, гл. ас. д-р Галин Пенев, докт. Вяра Попова
Срок на изпълнение: 01.07.2016 – 31.12.2019 г.
Ако десетилетия наред твърдението на Достоевски, че на крехките плещи на красотата пада бремето за спасение на света, бива обглеждано през всевъзможни философски, естетически, литературоведски, психологически и идеологически прочити, – то настоящият проект има за цел да проблематизира самите граници на подобна онтологическа и аксиологическа автономност и отговорност на красотата, от една страна, и на страдателно и с това дори деструктивно състояние на човешкия свят пред крехкостта на феномена на красотата, от друга. Темата на проекта предлага инверсия на проблемната постановка: Ще спаси ли светът красотата? и съответно се стреми да даде различни отговори и решения докъде се простират границите на онтологическата и аксиологическата отговорност на човешкия свят, на самия човек в спасението и съзиданието на красотата, на всичко крехко, отлитащо и убягващо, което прави по-жив, по-пъстър, лек и добър същия този човешки свят.
По такъв начин проектната постановка проблематизира не просто отношението на човешкия свят към такива универсални ценности като красивото като към дадени или „заварени“ културни феномени, но наред с това открива хоризонт и за един още по-мащабен въпрос: ще спаси ли съвременната култура онази естетика, чийто централен предмет е била красотата?
Публикации:
Стъпова, И., Борисова, С., Пенев, Г. (Съст.). 2022. Ще спаси ли светът красотата? (Научен сборник, колектив). София. (Под печат). Научни рецензенти: проф. дфн Нина Димитрова (ИФС – БАН), проф. дфн Татяна Батулева (ИФС – БАН).
Съдържание:
Иванка Стъпова – Копнеж по красотата – носталгия и оптимизъм („Светът може да бъде оправдан само като естетически феномен“)
- Красотата – ритуална категория
- Жертви на красотата – трагедията на портрета и драмата на човека
- Чувството за красота при Джордж Сантаяна
Андрей Лешков – Живот и Страст – Страст и Мисъл (Бележки по примери към трактат за любовта)
Силвия Борисова – „Афинитетът на всяка красота към смъртта“ като упорство на битието на красотата в света: парадоксът в естетиката на Адорно
Галин Пенев – Пространство и символ (рецепция на философията на пространството у Павел Флоренски)
Вяра Попова – Графити по перифериите на градските практики, вандализма и уличното изкуство – за спора около културните феномени
- Митология на загубата на красивото. Генеалогия и актуалност на негативната естетика
Индивидуален планов проект при ИФС – БАН
Автор и ръководител: ас. д-р Силвия Борисова
Срок на изпълнение: 02.12.2015 – 31.12.2016 г.
Проектът има за цел да изследва генеалогията и актуалността на полето на негативната естетика като вид некласическа естетика в перспективата на историко-философско разглеждане на идеята за красиво, централна за класическата естетика. Както зараждането, така и концептуалното развитие на негативната естетика се извеждат посредством реконструктивен анализ на трансгресията на естетическия код на красивото по протежение на главните исторически периоди в западната култура (от VІ в. пр. н. е. до наши дни). Кодът на красотата, дефиниран по различен начин от всеки културно-исторически период – като хармония на небесните сфери, изчисление на математически пропорции (питагорейци), тъждество на вътрешно и външно (Хегел), хармония на ценност и израз (Кроче, Сантаяна), като конвулсивност (Брьотон), като табу (Адорно), като идентична на истината (Хайдегер) или на целокупността в порядъка на нещата – е представен като митологема; следователно водещата концепция за красивото за всеки от периодите е представена като културен мит, а съвкупността от концепции за красивото в хода на западната култура – като митология на красивото.
По такъв начин фокус на проекта е не само извеждането на митологията на загубата на красивото чрез проследяване назад на трансгресията на естетическия код на красивото, но освен това има за цел:
1) да докаже, че загубата на красивото, взета като частен случай на „радикалната загуба” (в аксиологическите, онтологичните и екзистенциалните аспекти на загубата, отчуждението, отсъствието, лишеността – Сартр, Бадиу, Юан) не е само вторичен ефект от класическата митология на красивото; тя всъщност предшества идеята за красотата като културен мит (Адорно: красотата не е платонично чисто начало, негативният опит е, който е дал начало на красивото; красотата става красота, когато плашещото става грозно), но нейното предшестване е било изтласкано задълго в културното несъзнавано. По-конкретно всяко предшестване, антиципиращо кода на красотата във всеки един културен период, е било маргинализирано до времето на модерността, когато периферията на културата се превръща в неин център и съответно – митологията на красивото е доведена до криза;
2) върху тази основа да изследва онтологичния, екзистенциалния и аксиологическия план; но също и философско-естетическите, културологичните, теологичните и политическите измерения на митологията на „загубата на красивото” в съвременната ситуация. Това е точката, в която негативната естетика следва да бъде аргументирана като митология на загубата на красивото, а нейната актуалност в качеството ѝ на сфера на обяснение на съвременната култура следва да намери своето крайно оправдание.
Публикации:
Борисова, С. 2017. Митологията на красивото като митология на идентичното. // Философски алтернативи. ISSN 0861–7899. Бр. 4, с. 83–97. http://philosophical-alternatives.com/wp-content/uploads/2020/07/MAKET-4-2017_83.pdf
Борисова, С. 2017. „Абсолютна метафорология“ ли е „абсолютната митология“? Мостът между Лосев и Блуменберг. // Философски алтернативи. ISSN 0861-7899. Бр. 2–3, с. 191–213. http://philosophical-alternatives.com/wp-content/uploads/2020/07/S_BORIS_191-213_23.pdf