Изложба “Занаяти и нрави в Троянско”
Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян
организира изложба
„Занаяти и нрави от Троянско”
по покана на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН – София,
с финансовата подкрепа на Община Троян и „ВИНПРОМ – ТРОЯН” АД
Идеята на изложбата е да представи Троянския край като място със съхранена специфична материална и духовна култура, част от националната. Повод за събитието е и честването през месец октомври на 50-годишния юбилей на Музея на занаятите.
Експозицията включва над 200 движими културни ценности от различни раздели на народното изкуство – керамика, художествено дървообработване, метало-обработване, художествен текстил. Сред тях са безспорни образци на местните занаяти като настолният кръст, изработен от братята Илия и Кирил Тотеви – майстори-златари от Троян. Той е подарен от братя Тотеви на църквата „Св. Николай Летни” в с. Гумощник За своята работа Илия Тотев е отличен на Балканското изложение в Лондон през 1907 г. с диплома и сребърен медал.
В изложбата се представят първите издания на произведения на Иван Хаджийски: „Бит и душевност на нашия народ” (1940), „Психология на нашето иманярство” (1940), „История на нашите нрави” (1938), „Психология на военната дисциплина” (1940), „Върху бита и психологията на нашето еснафство” (1937), „Оптимистична теория за нашия народ” (1938), „Нашите затвори” (1937), „Авторитет, достойнство и маска” (1933). Показват се също така документи от личния архив на социолога – карта за самоличност, визитна картичка, свидетелства за зрелост от Търговската гимназия в Свищов и Втора мъжка гимназия в София, студентски книжки и дипломи от двете специалности висше образование, които е завършил – философия и правни и държавни науки, лична кореспонденция. Сред документите е и единственият предметен експонат, принадлежал на Иван Хаджийски – неговият ръчен часовник.
Чрез богат снимков материал зрителят изгражда своята представа за селището – типично занаятчийско, с главната улица, с дюкяните, пазара, Марковския мост, но и неочаквано различен – с театъра, оперета, джаз състава.
Проследено е превръщането на занаятите в индустрия чрез фотографии и разказаната история на електрификацията на града, построяването на ж.п. линията и на няколко от големите икономически субекта – „Елпром”, „Машстрой”, „Георги Димитров”, „Болшевик”, които днес не съществуват или са в променен вид и статут.
Не е пропуснато и представянето на Троян чрез един от знаковите домашни занаяти – производството на сливова ракия.
„ВИНПРОМ – ТРОЯН” АД като съвременна структура, която институционализира една свещена за троянци традиция, също има своето място в изложбата.
За пръв път се прави опит в подобно представяне на региона да се покажат усилията от 20-те и 30-те години на ХХ в. Троян да стане курорт. Чрез статии от вестник „Хемус” 1928-1932 г. се илюстрира грижите на местните власти и обществени организации за курортните селища в региона, за неговото рекламиране.
Всеки посетител на изложбата ще може да види чрез видеоматериали и технологията на занаятите, които са практикувани в Троянско.
Организаторите са подготвили за гостите в деня на откриването на изложбата възможността да дегустират от ракиите на „ВИНПРОМ – ТРОЯН” АД и блажено жито – два от характерните за Троянския край специалитета.
Откриването на изложбата е на 14 юни (четвъртък) в 11.00 часа в залите на Етнографския музей в София на пл. „Княз Александър І” № 1.