Конференция “Гражданско общество, политика, солидарност: Приносът на социалните науки”

 

На 28 октомври в 13 часа в Хотел Шератон бе открита Втора годишна конференция “Гражданско общество, политика, солидарност: Приносът на социалните науки”, организирана от Институт за изследване на обществата и знанието при БАН и Фондация Конрад Аденауер. Приветствия прочетоха           Н.Пр. Матиас Хьопфнер – посланик на ФР Германия в София, д-р Марко Арндт от Фондация Конрад Аденауер, доц. дсн Румяна Стоилова, директор на Института за изследване на обществата и знанието, проф. дикн. Пламен Мишев – председател на изпълнителния съвет на фонд „Научни изследвания”. В първия си ден форумът бе разделен на два модула: “Демокрация, посткомунизъм и гражданско общество: кризи и възможности” и “Граждани и солидарност – практическа мобилизация и развитие”.

В своята стъпителна реч, доц. дсн. Румяна Стоилова засегна темата за доброволчеството, което трябва с всички сили на обществото да бъде подкрепяне като идея.
“Доброволческите практики са нещо, без което модерното общество не може да съществува.”, заяви доцент Стоилова в края на словото си, с което пожела успехи на всички колеги, занимаващи се със социални наука, както и оптимизъм в работата на Института.
Конференцията беше открита с реч на Н. Пр. Матиас Хьопфнер. В издържан стил, г-н Хьопфнер приветства Втората годишна конференция и поздрави ИИОЗ-БАН за организирането на форума, както и пожела успешни бъдещи проекти. В словото си г-н Хьопфнер отправи както критики към политическата действителност в България, така и препоръки, свързани с развитието на гражданското общество в страната. Сравнявайки ситуацията днес със събитията от 1968 и 1990-те години в Източна Европа, немският посланик сподели, че:
“Това нововъзникнало гражданско общество е способно да каже сбогом на старите табута.”
В речта си, Н. Пр. Матиас Хьопфнер засегна темата за реформите в българското законодателство, като сподели опасенията си относно правосъдната система.
“Поколението Еразъм променя днес Европа.”
Главен момент в края на речта на г-н Хьопфнер беше приветствието му към младите в България и Европа като цяло, споделяйки надеждите си, че младежите, успели да видят и опознаят Европа с помощта на програмата “Еразъм”, ще са фактическите носители на промяната на Стария континент. Посланик Хьопфнер също така заяви, че благодарение на европейските програми, днес млади хора от всички краища на ЕС могат да се опознаят и да вървят заедно към общо бъдеще.
В края на своето слово, посланик Хьопфнер засегна и актуалните събития в България и студентските протести в висшите учебни заведения. Той отправи апел политическите сили да не използват тези протести за своя изгода:
“Надявам се, че никой няма да използва като инструмент тези нововъзникнали форми на гражданско общество. За съжаление има сили, които лесно могат да инфилтрират един протест.”
Посланик Хьопфнер сравни гражданското общество в България с пролетта, споделяйки, че то има голям потенциал за развитие.
“Истинските промени могат да бъдат направени само от българите и техните форми на гражданско общество.”, заяви още в речта си, Н. Пр. Матиас Хьопфнер.
Специални гости на конференцията бяха проф. д-р Ханс Форлендер (Технически университет, Дрезден, Германия), проф. д-р Eкхард Дитрих (Университет в Магдебург, Германия) и проф. д-р Клаус Шуберт (Университет в Мюнстер, Германия).
Като един от водещите академици в областта на социологията и политическите науки в Германия, професор Форлендер засегна важни точки от развитието на гражданското общество в Европа и Източна Европа с темата си “Либерална демокрация и гражданско общество”.
Засягайки положението на демократичния процес в Източна Европа, професор Форлендер сподели, че:
“В социалните науки все повече се налагат няколко термина за състоянието на държавите в Източна Европа: “дефектни демокрации”, “полуавторитарни режими” и “хибридни демокрации”.
Като реплика към изказването на немския посланик беше отправен въпрос: “Има ли пролет на гражданското общество в есента на демокрацията? Демокрацията е навлязла в епоха, в която застрашава сама себе си.” Главен елемент в изложението на проф. Форлендер беше политическата култура и значимостта на наличието й в обществения живот.
“Политическата култура създава доверие, но и сигурност в обществото. Трябва време и много работа, за да се стигне до този момент. Политическата култура е дългосрочен проект, който трябва да се изгради от гражданското общество. Демократическия процес не е възможен без политическа култура.”, сподели проф. Форлендер.
Също съществен момент от конференцията бяха думите на Форлендер, отправени към натиска над медии: “В дефектните демокрации има честни избори, но гражданските свободи са застрашени и има явен натиск върху медиите от различни кръгове.”
“Наблюдаваме истински срив в доверието в институциите. Избирателната активност намалява драстично. Наблюдава се, че ниските слоеве – съставени най-вече от бедни или разчитащи на социални помощи – не искат да участват в изборния процес, а не очакват почти нищо от институциите.” – предупреди в речта си професор Форлендер относно спада на доверие в обществото, който се наблюдава във всички страни-членки на Европейски съюз (ЕС). “Изключването на определени слоеве е проблем на либералните демокрации. В момента имаме една “втора скорост демокрация” – демокрация от представителен тип представлява всеки един слой от обществото – а сега не е така. И трябва да се замислим върху това.”
От своя страна проф. д-р Клаус Шуберт в лекцията си “Европейските социални системи и значението на гражданското общество” определи като главна роля на гражданското общество, тази на “куче-пазач”. “Гражданското общество има правото и трябва да наблюдава за грешки на държавата и политиците до момента, когато може да се тръгне по нов демократичен път.”, заяви професор Шуберт.
Конференцията продължи и на 29 октомври 2013 г. в зала 207 в Централна сграда на БАН. В заключителния модул на конференцията, озаглавен “Съвременно състояние на гражданското общество”, бяха изложени няколко лекции.
Гл. ас. д-р Галина Колева, ас. д-р Дона Пикард (ИИОЗ) и докторант Славка Каракушева (СУ) представиха изследване, посветено на ролята на гражданското общество в социалната интеграция на децата, настанени в домове за деца лишени от родителска грижа. Гл. ас. д-р Георги Ангелов от ИИОЗ изложи ролята на гражданското общество като практика през гледната точка на гражданина, журналиста, експерта и философа.
Важни изводи показа изложението на гл. ас. д-р Петър Чолаков (ИИОЗ) в темата “Етнически конфликти в съвременна България: правни измерения”, а самата конференция завърши с лекцията “Генетичното гражданство като особен вид е – гражданство. Примери от България”, изнесена от Любослава Костова.