Представяне на книгата “Потенциалност и фигура” на доц. д-р Кристиян Енчев на 5 октомври 2023 г. в Гьоте Институт

 

Книгата “Потенциалност и фигура” на доц. д-р Кристиян Енчев ще бъде представена на 5 октомври 2023 г., 18,30 ч. в Гьоте Институт. “Тази книга е опит да мисля заедно пътищата на илюстриктурата и потенциалността на фигурата. Работата ми през последните години беше фокусирана върху прокарването на концепта илюстриктура в полето на некласическия трансцендентализъм, като съм се опитвал да фиксирам пресечните точки с теорията на литературата и философската фигурология. Предложеният тук текст би могъл да се прочете като записки по илюстриктурология (ако изобщо би могла да бъде идентифицирана и назована такава хипотетична дисциплина), но все още правя опити за различни типове смислообразуване откъм парадоксалната метафигура – илюстриктурата, затова предпочетох като заглавие на книгата по-скромното „Потенциалност и фигура“ с премълчано подзаглавие „Опити по философия на илюстриктурата“. Потенция и енергия при мен работят като скачени съдове, за осмислянето на тяхната връзка дължа много на работите на Валентин Канавров, Дарин Тенев, Боян Манчев, Димитър Вацов и Камелия Спасова. Опитите да покажа как работи илюстриктурата в полето на виртуалистката метафизика съм направил на друго място, тук по-скоро се съсредоточавам да спрегна възможността на реторическите и поетическите фигури по линия на тази нова метафигура. Предишните ми занимания с метафората направиха отстъпление пред ходовете да проследя по-общо фигурите с оглед на илюстриктуративното свиване до фигура и същевременно по линия на въпроса как се осъществява пробив в понятието – илюстрация, с която то бива надхвърлено. Проблемните полета и пробойни са много и едва ли съм успял да се подсигуря в достатъчна степен за разривите във фигурата така, че изтъкването на потенциалността да преодолява тези разриви, да осъществява непрекъснато движение като мост над пропастта. Оставането в колеблива позиция е несъмнено недостатък на текста, но и възможност той да бъде четен по много начини, да бъде продължаван в нови прочити. Така че последната дума има читателят. Надявам се на продуктивни читателски разочарования, които да ми помогнат да преразгледам в по-цялостен и систематичен порядък поставените тук проблеми. Засега предлагам рапсодия, не система, с ясното съзнание за нейните недостатъци.”